Благотворителна кауза

Всички средства, събрани по време на изложбата „Berlin 2579“, ще бъдат дарени за благотворителна кауза - животоспасяващо лечение на 28-годишния Дарин Колев. Той страда от прогресивна системна склероза и се нуждае от финансова подкрепа, за да замине за последваща терапия в Южна Корея.

Подкрепете каузата

Улиците на Берлин # 1- 10

60х90 - 900лв

Fine Art Paper

310 г/m²

100% памук

Рамкирани

30х40 - 450лв

Fine Art Paper

310 г/m²

100% памук

Нерамкирани

ICC #1-7

120х80 - 900лв

Silk Matt

Premium Photo Paper

255 г/m²

PVC подложка

40х30 - 450лв

Silk Matt

Premium Photo Paper

255 г/m²

Нерамкирани

*Всички фотографии са в ограничени серии от 10 принта.

Освен чрез закупуване на фотографии, може да подкрепите каузата и посредством директен банков превод по сметката на Дарин Колев.

За повече информация

За изложбата

През 1979 година, когато Международният конгресен център в Берлин (ICC Berlin) отваря врати, все още сива бетонна стена разделя не само града, а и целия свят в двата лагера на Студената война. Архитектурата на сградата е обещание за едно различно бъдеще. Бъдеще, в което технологията ни позволява да развием пълния си потенциал и се подчинява на абсолютната цел – издигането на човешкия дух. Международният конгресен център е огромна машина, организирана като жив организъм със своите системи за циркулация на въздуха, осветление и ядро под формата на сфера. Хората наричат сферата „мозъкът“ – става въпрос за една перфектна форма, каквато само може да даде жизнения заряд на цялото.

„Berlin 2579“ е разговор между технологичния оптимизъм на Международния конгресен център и днешен Берлин, в който свободата на духа е начин на живот. Днес сградата се е превърнала в монумент на една отминала визия за бъдеще, което така и не се е случило. В годините след падането на Берлинската стена градът става символ на толерантност, свобода и място за артистична изява. Сградите и монументите вече не определят духа на града, а общностите и хората. Неговото настояще и бъдеще са флуидни и не се управляват от едно всесилно ядро.

Образите от улиците на „Berlin 2579“, хората, хванати в крачка със свален гард, не са просто документални кадри. Те са отрязъци от сложната мозайка на едно общество, в което има шум и паузи, равен ритъм на стъпките и непринуден смях, музика и абсолютна тишина. Когато улицата е сцена, а героите нямат имена, това, което търсим, са невидимите връзки на голямата мрежа на обществото. Ето как големите обещания от бетон, желязо и стъкло са изпълнили своята цел да обединят хората около една визия, а днес са просто декор асимилиран в постоянно променящото се преживяване на града.

Проектирането на бъдещето е не само голяма визия, то е и постоянна репетиция в настоящето, която ни дава възможността да надникнем в това, което предстои.